Съдържание
В сърцето на жената съжителстват нежността на утринната роса и стихийната мощ на океана. Тя може да бъде нежна, но и непреклонна. Знае как да лекува и най-дълбоките рани с прегръдка, но едновременно с това е символ на непоклатима сила. В историята на човечеството жените винаги са били тихата мощ, която движи времето напред. По случай Международния ден на жената – 8 март – решихме да ви разкажем за 8 вдъхновяващи дами, част от историята на Пловдив.
Мария Герова
Родена през 1840 г. в Карлово, Мария Пулиева-Герова е знакова фигура за историята не само на родния си град, но и за тази на Пловдив. Като съпруга на Найден Геров и братовчедка на братята Евлоги и Христо Георгиеви, тя превръща общественото си положение в инструмент за промяна.
Именно Герова е жената, която организира първите публични изложби на ученически ръкоделия в Пловдивското девическо училище. Със средствата, събрани на изложбите, тя купува учебници и помагала за най-бедните момичета, вярвайки, че бедността не бива да е пречка пред знанието. Мария Герова подпомага още болницата в града, както и девическото училище “Благовещение”. Включва се със средства за основаването на училището през 1861 г. През 1896 г. заедно със съпруга си създават Стопанско училище “Постоянство” (днес ПГО “Ана Май”).
През 1873 г. става първата председателка на Женското благотворително дружество “Майчина грижа” в Пловдив. По-късно там се ражда първата детска забавачница (първата форма на детска градина).
Екатерина Десимирова
Екатерина Десимирова е името, което стои зад първата детска забавачница. Под нейно ръководство на 2 декември 1884 г. отваря врати първата забавачница за деца в Пловдив към Женското благотворително дружество “Майчина грижа”. Забавачницата е създадена с цел майките да имат възможност да се включват активно в обществения живот. Самата Десимирова е учител, но за основа на начинанието прилага опита на европейски държави, където детските ясли и забавачници улесняват работещите жени.
Първата забавачница на дружеството стартира с ограничени ресурси, но с ясната визия да предостави безплатна дневна грижа и обучение на български език на деца от работнически и бедни семейства. Инициативата бързо среща одобрение и две години по-късно е открита и втора забавачница. Десимирова среща подкрепа от местната власт, но събира средства и чрез благотворителни балове, томболи, частни дарения.
Нов етап в историята на “Майчина грижа” настъпва през 1902 г. с изграждането на модерна сграда, в която се организирали летни дневни приюти, безплатни трапезарии, помощи за бежанци и безпризорни деца.
Недялка Шилева
Родена през 1867 г. в Голямо Конаре (днес град Съединение), Недялка Шилева е въплъщение на пламенната смелост и борбения дух. Още в девическата гимназия, под крилото на Екатерина Каравелова, тя изгражда своя борбен характер и остър ум.
Шилева е не просто свидетел на Съединението от 1885 г., а активен участник в него. Едва 18-годишна, по молба на Чардафон Велики, тя ушива революционното знаме, което е използвано при обявяването на Съединението. Освен това се присъединява като знаменосец в похода на Голямоконарската чета до Пловдив.
За Недялка Шилева истинската революция не приключва на бойното поле, а продължава в класната стая. Тя пренася своята несломима енергия пред черната дъска, вярвайки, че знанието е сила. Дълги години учителства в Голямо Конаре, Пловдив, Ямбол и София.
Олга Скобелева
Със сигурност знаете къде е паметникът на Олга Скобелева, но знаете ли защо е издигнат точно там и какъв е нейният принос за развитието на Пловдив?
Олга Николаевна Скобелева е родена е през 1823 г. Като след смъртта на съпруга си руския генерал Дмитрий Скобелев пристига в България. У нас се посвещава на хуманитарна дейност, като оглавява Българския отдел на Червения кръст. В Пловдив основава приют за 250 сираци, чиито родители са били убити по време на Освободителната война. Благодарение на нейните усилия и енергия се ражда сиропиталището, чийто наследник е детски дом “Рада Киркович”.
Скобелева организира също приюти и училища в други градове. Имала е амбицията да превърне Пловдив (тогава столица на Източна Румелия) в център на модерното образование, планирайки създаването на образцово селскостопанско училище. С ранната ѝ смърт плановете са преустановени. На 6 юли 1880 г., докато пътува от Пловдив към Чирпан, кортежът ѝ става жертва на нападение с цел грабеж. Случката се разиграва на 6 км от града (мястото днес е в границите на Пловдив). Олга Скобелева е убита, а по решение на Общинския съвет на Пловдив на лобното ѝ място е издигнат паметник.
Нена Михлюзова
Ако сте свързани с музиката и Пловдив, вероятно сте чували името на Нена Михлюзова. Родена е през 1902 г. и е една от личностите, положили основите на музикалното образование в Пловдив.
След като получава своето музикално образование в Дрезден, Германия, Нена се завръща в България, за да пренесе високите европейски стандарти в Пловдивското музикално училище. Освен че е дългогодишен преподавател по пиано и история на музиката, тя се нарежда до ярките творци от втората половина на ХХ век.
Нейната мисия обаче надхвърля рамките на класната стая. Нена завещава своята къща на ул. “Велико Търново” с искреното желание тя да се превърне в творчески дом за младите таланти. Днес Националното училище за музикално и танцово изкуство се намира на друг адрес, а домът ѝ на ул. “Велико Търново” 16 е превърнат в Музикален дом “Нена Михлюзова”.
Наталия Горчакова
Наталия Горчакова пристига по нашите земи като милосърдна сестра, посветила се на ранените по време на Руско-турската война. Когато съпругът ѝ, Аркадий Столипин, поема управлението на Източна Румелия през 1878 г., тя се занимава с благотворителност и социални дейности.
Съвместно с дружеството “Майчина грижа” многократно организира различни инициативи за събиране на средства за създаването на първото сиропиталище, което по-късно носи името на Рада Киркович. Организирала е и ежеседмични прием-балове по европейски образец в сградата, която днес е младоженски дом.
Смята се, че заслугата Пловдив да бъде първият български град, видял магията на коледната елха, е на семейството на Наталия Горчакова и Аркадий Столипин. През 1878 г. семейството пренася традицията от Русия, организирайки в своя дом тържество за най-изявените ученици.
Емили Странгфорд
Британската общественичка и пътешественичка лейди Емили Ан Смайт, виконтеса Странгфорд, заема достойно място в българската история като един от най-всеотдайните защитници на народа ни. Тя е е радетел за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението. Родена е през 1826 г. във Великобритания, а обичта към България наследява от своя съпруг. Приживе лорд Пърси Странгфорд е пламенен поддръжник на борбата за независима българска църква.
Интересът на виконтеса Странгфорд към България нараства след известията за жестокото потушаване на Априлското въстание. Лейди Странгфорд инициира мащабна благотворителна кампания, призовавайки британското общество и европейската общност в Цариград да подкрепят българската кауза. Чрез своята фондация събира сумата от 30 000 лири стерлинги. След пристигането си в България през есента на 1876 г., тя насочва тези средства към оборудването на болници в шест от най-засегнатите от въстанието селища: Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово и село Петрич.
Благотворителната ѝ дейност обхваща близо 60 населени места в Пловдивския и Пазарджишкия регион, където тя лично осигурява храна, облекло и битови принадлежности за пострадалите.
Елена Варакаджиева-Скордева
Разказваме ви и за една българска архитектка, родена през 1902 г. в София. Елена Варакаджиева-Скордева завършва архитектура в Дрезден и през 1925 г. се завръща в родината. Тук тя разгръща мащабна дейност, проектирайки и ръководейки строежите на десетки обществени сгради и емблематични туристически хижи (както самостоятелно, така и в успешно партньорство със съпруга си арх. Генчо Скордев).
Най-значимата следа, която Варакаджиева оставя в града под тепетата, е проектът за Общинските хали. Историята им започва в началото на 30-те години, когато градът търси модерно решение за пространството на мястото на стария Куршум хан.
Елена Варакджиева, Генчо Скордев и Петко Цветков изготвят проекта през 1935 г., а реализацията му започва през 1936-1937 г. Екипът успява да създаде пространство, което е едновременно функционално и естетически издържано. Впечатляващо е, че и до днес – близо век по-късно – Пловдивските хали продължават да бъдат активен търговски център.
