Съдържание
Той е древен, вечен и вторият по големина град в страната. Наричат го “града под тепетата” и не без основание. Привлича хиляди туристи ежегодно, а титлата му на културна столица само загатва за богатствата, които се крият зад всеки ъгъл. Вероятно вече се досещате, че това е Пловдив. Но знаете ли кои са шестте пловдивски тепета? В следващите редове ще ви разкажем подробно за всяко от тях. Горещо препоръчваме да ги посетите привечер, по залез. Тогава небето се обагря в прекрасни златисти и пурпурни цветове. В тези вълшебни минути, когато слънцето се скрива, гледката става още по-красива и магична.
Тепетата – геоложки феномен
Преди милиони години, в резултат на мощни тектонски процеси и вулканична активност, от недрата на Тракийската низина се образуват огромни сиенитни блокове. Съставът на скалите на хълмовете значително се различава, но основният елемент на всички е сиенит. Надморската им височина също е различна. Те разкриват страхотни гледки, тъй като се издигат рязко над равнинния терен на Горнотракийската низина. Любопитен е детайлът, че на повърхността се виждат едва малка част от тепетата, докато под земята основите им в дълбочина са разположени на площ от над 50 кв. км.
Колко са били всички тепета в Пловдив и колко са останали?
Легендата разказва за седемте хълма, точно както в Рим и Константинопол. Турски пътешественик, преминал през Пловдив към средата на XVII в., описва, че в града има девет тепета. И други изследователи посочват, че е имало девет хълма, но всъщност в миналото части от днешните хълмове са били описани като самостоятелни възвишения. Едно е сигурно – с шест тепета Пловдив днес привлича туристи от страната и чужбина.
Кои пловдивски тепета може да бъдат посетени днес?
Не може да говорим за тепетата и да не споменем типичния за Пловдив айляк. Често бива погрешно интерпретиран като обикновен мързел. В действителност това е способността да присъстваме напълно в момента, тук и сега. За пловдивчани тепетата подаряват това кратко, но така нужно бягство. Те са пристан, в който човек намира спокойствие, за да се вслуша в собствените си мисли или тишината на човека до себе си. Намиращите се на територията на Пловдив тепета пазят тайните на хиляди първи срещи, нежността на безброй целувки, спомена за стотици споделени залези.
Трихълмието – Сърцето на Пловдив
Небет, Джамбаз и Таксим тепе формират т.нар. Трихълмие, днес по-известно като Старинен Пловдив. Тук е бил разположен античният Тримонциум.
Небет тепе
Именно тук възниква най-старото от няколкото праисторически селища, белязали съществуването на Пловдив. Разположено стратегически върху северния хълм, то е използвало естествените форми на релефа като непревземаема крепост срещу външни заплахи. По това време градът е бил населяван от тракийското племе беси. През 342 г. пр.н.е. Филип Македонски превзема тракийското селище на Небет тепе и му дава името Филипопол.
Името на хълма е тясно свързано с неговата стратегическа роля през вековете. Най-популярното му наименование, Небет, произлиза от турската дума nevbet (стража), тъй като тук е бил разположен гарнизонът, охраняващ античния град. В османските архиви се среща още като Nöbet Tepe или Muhafız Tepe (Стражеви хълм). За кратък период в по-новата ни история тепето е носило името на престолонаследника княз Симеон Сакскобургготски.
Археологическите проучвания на Небет тепе Пловдив разкриват пластове история, започващи с масивен циклопски градеж от сиенитни блокове без спойка. От елинистичната епоха са запазени части от западната стена с внушителна кула и останки от дворцов комплекс. Сред най-впечатляващите находки е потерната (таен тунел) от времето на Юстиниан Велики. Легенди свързват прохода с апостол Павел, а стълбището му е отвеждало до някогашното корито на река Марица. За оцеляването при обсади е служело огромно водохранилище (350 куб. м), изградено с прецизна хидрофобна замазка. Днес в подножието на хълма историческият ансамбъл се допълва от емблематичните храмове „Св. Константин и Елена“ и „Св. Неделя“.
На тепето се намират още храм “Свети Кеворк”, Етнографският музей, Историческият музей, Художествената галерия, Балабановата къща, Къщата на Хиндлиян, Къщата на Артин Гидиков,Къщата и мазата на хаджи Драган Калофереца, Къщата на д-р Димитър Бирдас, Къщата на д-р Стоян Чомаков, Къщата на В. Стамболян, Къщата на Недкович, Къщата на Павлити (Синята къща), Арменското училище “Виктория и Киркор Тютюнджиян”. Площадите “Хисар капия” и “Св. св. Контастин и Елена”, заедно с улица “Съборна”, също се свързват с Небет тепе.
Джамбаз тепе
Името му, останало от османския период, носи особен заряд. “Джамбаз” означава акробат или въжеиграч. Легендите разказват, че в древността по стръмните и почти отвесни скали на хълма, смели акробати са изнасяли представления. Според други предания, тук е бил разположен храмът на Аполон, бог на музиката и слънцето. Историците обаче са убедени, че основите на действащия и днес храм “Свети Димитър” са положени във времето на Иван Асен II, след битката при Клокотница през 1230 г.
През 1780 г. Джамбаз тепе се превръща в просветен център с издигането на централното гръцко училище – първата сграда в Пловдив, проектирана и построена специално за нуждите на образованието. Историческите сведения от 1819 г., оставени от Константин Иконом, допълват знанието ни за мястото с описанието на старинната църква „Света Петка Стара“. Тя е била малък каменен храм с купол, съхранил се като по чудо от епохата преди османското нашествие.
На терасите на тепето се намират още Къщата на Георги Мавриди (Ламартинова къща), Джаковата къща, Сградата на гръцкото училище, както и емблематичният Античен театър.
Снимка: mediacafe.bg
Таксим тепе
Името му идва от арабската дума “таксим”, която в превод означава разпределяне. Мястото е било ключов логистичен център на античния град, където водите от римския акведукт са се разпределяли към различните зони на Трихълмието. Заради изобилието от руини на величествени сгради и резиденции, през ранния османски период хълмът е известен като Сарай тепе. По-късно, през Възраждането, той придобива и името Кесяково тепе – в чест на пловдивчанина Тодор Кесяков, чийто дом се е извисявал на самия връх.
Едно от преданията пък гласи, че тепето първоначално е наричано Евмолпиев връх, в чест на тракийския владетел Евмолп, който избрал именно това стратегическо място за своя дворец.
Смята се, че още през 1189 г. тук е съществувал храм на мястото на днешната катедрала “Свето Успение Богородично”. Според летописеца Никита Хониат църквата е била плячкосана от рицарите на Третия кръстоносен поход, но по-късно е възстановена. Пътешественикът Стефан Герлах споменава за съществуването на храм “Свети Николай” на това място през 1578 г., с което се затвърждава статутът на хълма като духовно средище.
Освен двата храма, на тепето може да видите още Къща музей “Христо Г.Данов”, Къщата на Генко Митов, Къщата на Константин Хаджикалчев, Къщата на Стоян Стайнов и Къщата на Андрей Георгиади.
Снимка: Wikipedia
Сахат тепе
Официалното му име е Данов хълм, в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов. Ако попитате някой местен обаче, може да не се сети. Несъмнено обаче в ума му ще изскочат няколко асоциации, ако кажете Сахат тепе. Местните знаят така този хълм заради часовниковата кула, която стои там от векове. Известно време хълмът е носил името и на Васил Коларов.
Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера. Името Сахат тепе идва от турски и буквално означава Часовников хълм. Часовниковата кула е издигната още през XVI век и е една от най-старите в Източна Европа. Височината ѝ е 17,5 м. Любопитна подробност е, че в периода между двете световни войни кулата е използвана за пожарникарски наблюдателен пост.
Историческите карти на инженер Хохщетер от 1869 г. разделят възвишението на два върха. Южният, Топлар тепе, носи името си от разположените там оръдия (топ), с които са отбелязвани празниците. Северният връх е същинското Сахат тепе. В миналото османският гарнизон е използвал мястото за барутен склад. На мястото на старата „барутница“ през 1933 г. е открито заведение, което бива съборено години по-късно.
Сахат тепе е обявен за природна забележителност през 1996 г. В основите му днес са разположени Радио Пловдив, Телевизионния център в Пловдив на БНТ, църква, Музеен център към Регионалния исторически музей, Лятно кино “Орфей”.
Хълм Бунарджика
През 30-те години, по инициатива на тогавашния кмет Божидар Здравков, хълмът получава официалното си Хълм на освободителите. Днес рядко може да чуете някой да го използва. Сред местните е по-познат като Альоша, тъй като е издигнат 15-метров паметник на Съветската армия, известен като Альоша.
Бунарджикът дължи името си на множеството естествени извори по склоновете си (от османската дума бунар – кладенец). В римско време е бил известен като Хълма на Херкулес, тъй като там е имало голяма статуя на митичния герой. За кратко, през 50-те години на XX век, хълмът носи името на Сталин.
Превръщането на Бунарджика в паркова зона започва през 1881 г. с издигането на Руския паметник и първите организирани залесявания. В началото на XX век е открит и първият ресторант на открито. Любопитен исторически епизод от 1908 г. разкрива волята на тогавашния кмет Христо Г. Данов, който отказва на княз Фердинанд терен за изграждане на дворец върху тепето.
Хълмът на освободителите е обявен за природна забележителност през 1996 г.
На хълма и в основите му може да видите паметници на Васил Левски, Александър II и загиналите в Руско-турската освободителна война, Альоша. Тук са разположени Летният театър, църква, както и две от градските гимназии.
Джендем тепе
Последно в нашия списък, но първо по височина е Джендем тепе. Това е най-високото от днешните шест пловдивски тепета. Надморската му височина е 307 м. За сравнение – средната надморска височина на Пловдив е 164 м.
Това е хълмът с най-много имена. В древността този масив е бил наричан Хълм на нимфите дриади. На хълма е било разположено тракийско светилище на храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади. През османския период имената му се променят – от Джин тепе (Хълм на духовете) до Джендем тепе (Адски или Далечен хълм) заради тогавашната му отдалеченост от градския център. Сред по-поетичните му названия е Чигдем тепе – Хълмът на минзухарите.
Сегашното име Младежкият хълм датира от 1948 г., когато младежки бригади започват мащабното му облагородяване и превръщането му в парк.
Хълмът е изключително ценен не само заради геоложкия си състав, проучван още от XIX век, но и заради своята флора и фауна. На хълма се срещат два вида растения, включени в Червената книга на България, както и 7 вида редки растения – ендемични за района. През 1995 г. в цялата си площ Младежкият хълм получава статут на природна забележителност. Това е значително разширение спрямо 1970 г., когато под законова закрила са били едва 30 декара от южните му склонове.
В подножието му често се провеждат концерти и фестивали, които събират хора от цялата страна.
Една от най-големите атракции на тепето е Детската железница. Тя е с междурелсие 600 м (стандартното за БДЖ е 1435 мм). В подножието на Младежкият хълм днес са разположени Ректоратът и основният кампус на Медицинския университет и Факултетът по дентална медицина. Може да видите още възстановка на част от римския акведукт, доставял вода до Филипопол през Античността.
Снимка: Wikipedia
Марково тепе Пловдив – изчезналият хълм
Пловдив е имал и седмо тепе – Марково тепе. Една от легендите разказва, че това тепе носи името на Крали Марко. При скок неговият кон Шарколия оставил в скалите отпечатъци от копита и корем, които се виждали до премахването на хълма. Учените обаче спорят дали дупките са били природни образувания или останки от тракийско светилище. През края на XIX и началото на XX век тепето е методично разрушено, за да се добива сиенит за павета. Днес на негово място се намира търговски център, а от хълма са останали само архивни снимки и спомените на старите пловдивчани.
Снимка: Wikipedia
Често задавани въпроси
Колко на брой са тепетата в Пловдив всъщност?
В наши дни са запазени 6 тепета. Исторически обаче градът е известен като “градът на седемте тепета” заради вече изчезналото Марково тепе.
Кое е най-високото тепе в града?
Това е Джендем тепе (Младежки хълм), което се издига на 307 метра надморска височина.
Кое е най-старото тепе в Пловдив?
Небет тепе. Там са открити първите следи от живот, датиращи от каменно-медната епоха (IV хил. пр.н.е.).
Какво означава думата “тепе”?
Думата е с турски произход и означава хълм или възвишение.
Заплаща ли се входна такса за посещение на тепетата?
Не, достъпът до всички тепета е свободен.
