Съдържание
Когато стъпите по калдъръмените улици на хилядолетния Пловдив, веднага усещате как историята оживява пред очите ви. Всяко кътче тук пази древни тайни, а разказите се предават от поколение на поколение. Истината е, че градът крие много повече от популярните митове, но най-добрият начин да разберете това е, като го посетите. В следващите редове ще ви преведем през едно вълнуващо пътешествие във времето, като ви представим някои от най-интересните легенди за Пловдив.
Пловдив – древен и вечен
Малко градове в Европа, а и в целия свят, могат да се похвалят с толкова богата, непрекъсната и многопластова история. Изследвайки различните легенди за Пловдив, ние всъщност разгръщаме страниците на една истинска енциклопедия. Неслучайно девизът на града е древен и вечен. Пловдив е събрал в себе си следите на могъщи тракийски племена, римски императори, византийски пълководци и османски архитекти. Всяка една от тези епохи е оставила своя незаличим отпечатък не само върху материалната архитектура, но и върху нематериалното културно наследство. Местните предания често преплитат реални исторически събития с фантастични елементи, създавайки уникални истории, които продължават да вълнуват въображението.
Легенда за възникването и заселването на Пловдив
Най-популярната легенда за възникването на Пловдив ни връща хилядолетия назад.
Според древните предания, някога Тракийската низина не била просто поле, а безкраен хоризонт, далеч по-голям от днешните му предели. В сърцето на южните планини живеела Родопа – девойка с дивна хубост. Често тя прекарвала дните си край речния бряг в компанията на великана Хемус, който я обичал силно. Спокойствието им обаче било нарушено, когато по течението на реката пристигнал морският господар Посейдон. Щом погледът му срещнал лицето на Родопа, богът бил моментално поразен от любов, която щяла да промени съдбата на цялата земя.
Какво се е случило след тази съдбоносна среща? Тук историята се разклонява, предлагайки ни няколко различни сценария.
Първият разказва, че от любовта на Родопа и Хемус се родил Евмолпиас. Но Посейдон отвлякъл детето. Хемус, в отчаян опит да спаси сина им, запратил огромни скали по морския бог, за да прегради пътя му. Разгневеният бог вкаменил великана, превръщайки го в Стара планина, а хвърлените камъни останали да стърчат сред Тракия. Години по-късно Евмолпиас се завърнал, открил майка си превърната в планина и основал своя град върху хълмовете край Марица – вечната Евмолпия.
Според втория, когато Посейдон изоставил Родопа и отнел сина им Евмолп, Хемус се изправил в защита на скърбящата майка. Той хвърлил грамадна скала срещу божеството, но Посейдон я разбил на седем части със своя тризъбец. За отмъщение богът вкаменил влюбените в две планински вериги. Когато Евмолп пораснал и потърсил корените си, той намерил само седемте каменни хълма в равнината. Именно там той положил основите на Пловдив, за да бъде близо до вкаменените си родители. Своето селище той нарекъл Евмолпия.
Третата версия представя Евмолп като син на Родопа и Посейдон. Макар и трудно, морският господар накрая спечелил сърцето на девойката. От техния съюз се родил Евмолп, но страстта на бога бързо угаснала. Той си тръгнал, оставяйки Родопа сама. Старият Балкан наблюдавал безмълвно нейното страдание, докато един ден Посейдон не се завърнал внезапно, решен да откъсне Евмолп от майка му.
Изпълнен с гняв, великанът Балкан се опитал да пресече пътя на морския бог. Изтръгнал огромни скални масиви и ги стоварил край бреговете на Марица, надявайки се да спре похитителя. Усилията му били напразни. Посейдон вкаменил великана в планинска верига, а разхвърляните камъни останали да стърчат сред равнината. Така се появили пловдивските хълмове. Години по-късно, когато Евмолп се върнал, той не открил майка си, а само величествената Родопа планина. В подножието на седемте каменни хълма той положил основите на своя град, наречен Евмолпия.
Легенди за седемте хълма (по мотиви от „Майчина клетва“ на Ангел Каралийчев)
Когато погледнете снимка на града от птичи поглед, тепетата веднага приковават вниманието ви и доминират над целия хоризонт. Както вероятно сами се досещате, някои от популярните легенди за Пловдив са свързани именно с хълмовете. Една от тях се свързва с името на Филип Македонски.
Когато Филип Македонски обсаждал непревземаемата Тива, той обещал града на онзи, който пръв дръзне да изкачи стените му. Един безстрашен тракиец, служещ в армията му, успял да пробие защитата и за награда получил ключовете на града. Годините на власт обаче променили сърцето му. Когато родното му място било нападнато от варвари, той отказал да помогне на брат си, вкопчен в своя престол.
Дори когато майка му лежала на смъртен одър и го призовала за последно сбогом, той избрал дворцовите интриги пред синовния дълг. С последния си дъх тя изрекла тежка клетва: ако някога стъпи отново в родината си, да се превърне в камък.
След смъртта му, верният му слуга решил да изпълни последната воля на своя господар – да бъде погребан там, където се е родил. Караван от камили прекосил безкрайни земи, докато стигнал до бреговете на Марица. Щом спрели за нощувка, ковчегът се изплъзнал и тялото докоснало тракийската земя. В същия миг клетвата застигнала всички: управникът, слугата и камилите се вкаменили завинаги, оформяйки силуетите на днешните тепета.
Второто предание следва подобна нишка, макар и с малки нюанси в сюжета.
Някога в Тракия живял младеж. Воден от амбиция и жажда за непознати хоризонти, той се присъединил към армията на Александър Велики. Тракиецът се доказал като най-смелия сред смелите, заради което получил възможността да бъде управител на Вавилон. Девет години властвал сред разкош, а споменът за Тракия започнал да избледнява под тежестта на златото.
Докато той пирувал, родната му земя потънала в пепел. Обсадени от жестоки орди, защитниците на тракийския град загивали един по един. В последен отчаян опит майка му изпратила по-малкия си син да моли за помощ. Пратеникът прекосил света, за да стигне до Вавилон, но заварил брат си сред охолство и равнодушие. Владетелят отказал да помогне. Тогава майка му го проклела: щом сърцето му е станало каменно за тяхната мъка, да се вкамени и той самият, ако някога се завърне. Старицата сама повела оцелелите в бой и прокудила врага. Градът бил спасен.
Минали години. Вече самотен, старият владетел усетил, че златото не носи мир. Обзела го непосилна тъга по дома. Натоварил седем камили с най-големите си богатства и тръгнал. Когато накрая зърнал родния град и чул грохота на реката, майчината клетва го застигнала. Той и керванът му се превърнали в гранитни хълмове на самия праг на Тракия. Така се родили тепетата.
Легендата за името на разрушеното Марково тепе
Почти всяка стандартна туристическа обиколка започва с прочутата легенда за седемте хълма, която цели да покаже величието на града. Сравнението с вечния град Рим е безспорно ласкателно и престижно, но историческата истина е доста по-различна и, смеем да твърдим, дори по-впечатляваща. В действителност, скалистите възвишения на територията на днешния град са били много повече на брой в миналото. Според различни исторически извори и геоложки проучвания, градът е имал 9-11 хълма.
Къде точно са изчезнали останалите възвишения и защо днес не можем да ги видим? Отговорът на този въпрос се крие в бурното индустриално развитие на града през XIX и XX век. Хълмове като емблематичното Марково тепе са били разрушени. Твърдият сиенитен материал от тях е бил добиван и използван масово за павиране на новоизграждащите се улици и булеварди.
Името на Марково тепе е обвито в мистиката на народния епос. Според най-популярното предание, скалните вдлъбнатини на върха му били отпечатъци от коня на Крали Марко. Легендата твърди, че конят скочил на хълма и от силния удар при приземяването се отпечатали четири дупки от копитата и една централна от корема на Шарколия. До самото разрушаване на тепето, тези белези са били видими на върха му. И до днес остава загадка дали те са били творение на природата или останки от древно тракийско светилище.
Ако вече планирате посещение на града под тепетата, ще се радваме да ви посрещнем в Парк хотел Санкт Петербург. Вярваме, че комфортното настаняване в Пловдив е ключът към пълноценната почивка. Позволете на легендите да ви водят, а на нас – да се погрижим за вашия престой. При нас ще откриете уют и спокойствие – точно това, от което се нуждаете, след разходка из чудните кътчета на древния и вечен град.
Често задавани въпроси
Колко са били тепетата в Пловдив?
Историческите данни сочат, че първоначалният брой на хълмовете е бил между 9 и 11.
Коя е най-високата сграда в Пловдив днес?
Най-високата сграда е Парк хотел Санкт Петербург, който се издига на 76 метра височина и предлага панорамна гледка към цялата околност.
Какво се е случило с Марково тепе?
Марково тепе е едно от разрушените възвишения, чиито здрави сиенитни скали са били използвани за павиране на централните улици по време на индустриалното развитие на града.
